Преди това отидох в Халифакс, защото имаше един човек, той имаше измръзване на пръстите си. Нямаше ръкавици. И трябваше да отиде в болница и да го превържат изцяло, и краката му също. И когато чух това, о, сърцето ми потъна. Така че му занесох разни неща.
Когато отидох до Халифакс след това, имахме проблем. Снегът беше толкова силен, че самолетът се върна към летището. А имахме и много домашни любимци и други неща. Така че не можех да оставя само един човек сам вкъщи. (Да.) И нов. Не знае как се хранят кучетата и как се обличат топли кучешки дрехи, преди да излязат на снега. Снегът беше толкова дълбок. Трябваше да се връщам. От Халифакс обратно до Сейнт Джон. И самолетът спря, не вървеше. Самолетът каза: „Добре. Имаме хотел за всички вас, оставате тук. А утре времето ще е хубаво и ще ви върнем обратно у дома.“ Всички пътници останаха, освен мен. Аз казах: „Трябва да тръгвам.“ И излязох. Не ми възстановиха сумата, защото доброволно си тръгнах. Не е по тяхна вина. Дори не съм питала. Казах: „Трябва да тръгвам.“ И те ми казаха: „Но Вие няма да получите нищо.“ Казах: „Добре, няма значение. Не се тревожете. Просто нека да тръгвам.” И тогава казаха: „Но времето е толкова лошо, не можете да тръгнете. Не можете да тръгнете.“ Преди това отидох в Халифакс, защото имаше един човек, той имаше измръзване на пръстите си. Нямаше ръкавици. И трябваше да отиде в болница и да го превържат изцяло, и краката му също. И когато чух това, о, сърцето ми потъна. Така че му занесох разни неща. Първоначално, исках да изпратя по пощата, но никой не знаеше къде живее той. (О.) Никой не знаеше, защото той беше бездомен. (Да, Учителю.) Аз казах: „Тогава трябва да отида до Халифакс. Сигурна съм, че някой трябва да знае.“ Понеже телевизията съобщи за това. Така че може би трябваше да отида там и да питам. Те навярно знаят нещо или някоя благотворителна организация някъде. Някой трябва да го познава.
И така, отидох до Халифакс със самолет, но се върнах с такси. Таксиметровият шофьор беше единствената, която се осмели да ме вземе, защото никой не искаше да кара в такова време. (О.) Не можете дори да видите пътя пред вас. Но аз казах, че трябва да тръгвам. Кучетата ми. И тя се съгласи. Казах: „Ще ти платя двойно, тройно.“ И тя се съгласи да тръгнем, заради парите. Аз казах: О, благодаря на Бог. Много добре от ваша страна.“ И после шофира само може би половин километър, няколкостотин метра и се блъсна и ни зарови себе си и нас в снежна планина. (О. Боже мой.) За щастие, всички излязохме и копахме, копахме, копахме и излязохме навън. Казах на моя придружител по това време, от Коста Рика. Казах му: „Карай ти. Не мога да се доверя на тази жена сега.“ (О, толкова опасно.) Може би е много уморена, карала е цял ден вече. По това време не е очаквала да кара още, а да почива. Но заради нас, съжали ни и затова ни взе. Също така ѝ платихме добре. Но не можех да мигна, защото трябваше да карам с него. (Да, Учителю.) „Наляво. Надясно. Направо. Не, не, не! Бавно. Бавно. Сега добре, добре, добре. Давай, давай, давай, давай, давай. Давай, но бавно, бавно, бавно.” Добре. Не знам колко часа са от Сейнт Джон до Халифакс. Беше през нощта дори. (Да, Учителю.) През нощта. И какво направи таксиметровият шофьор? Тя седна отзад, аз седнах отпред. (Уау.) Трябваше да наблюдавам (Да.) и да го държа буден също така. Трябваше да говорим и да го държим буден. Пях, говорих, насочвах движението. Само той, никой друг нямаше на пътя поне. Слава Богу. И се плъзгаше, и се хлъзгаше, и се обръщаше наляво, надясно и т. н. Не би трябвало да правя това. Но аз имах увереност.
Но преди това, успяхме при питането на хората и намерихме този бездомен човек, дадохме му някакви пари. (Невероятно.) Но аз му казах: „Не казвай на никого. По добре е за теб. Просто за теб. Не казвай на хората, че имаш пари, в брой. Опасно е.“ Не можех да му дам чек, нали така? Затова му дадох, мисля че няколко хиляди долара в брой, а после дрехи и ръкавици, и шапка, и фуражка, и чорапи, и обувки. (Уау.) Ботуши. Той е бездомник, но някой му беше предоставил склад за живеене. И една църковна благотворителна организация знаеше това. Ние питахме, питахме, питахме, един човек каза на друг, и на друг, и на друг, и `кацнахме` там, и помолихме някого - моля, обадете се на отеца от църквата и жена му. Те дойдоха. Много смирена двойка. Извършват благотворителност. Помагат на бездомните, затова знаеха къде е той. Заведоха ни в този склад, където той живееше. Не беше изобщо стая. Имаше счупен диван, дали са му го. По-добре от нищо. И навсякъде около него столове и всякакви видове мебели. Той имаше само този диван и няколко метра, за да отиде до тоалетната. Това е. Няколко метра, но на зигзаг. (Да, Учителю.) И топла печка или нещо, за да готви. Това е всичко. И живееше там, но поне му беше топло. Защо беше измръзнал? Защото беше излязъл да търси работа, заради работа. Дори работа за храна. Но не е имал нищо, с което да се покрие. Спомням си, че беше минус 40 градуса. (О.) Няколко дни 30 (минус), но някои дни повече. Някои дни повече от 40 (минус). Спомням си нещо подобно. Тридесет е по-топъл ден. Но помня, че беше повече от -40 градуса. Казах: „ Не мога да повярвам, че хората живеят в такова време.“ Казах на моя помощник. И не мога да повярвам, че едва успях да отида от колата до магазина. Мислех, че ще премръзна до смърт в такова време. Преди си представях, че при минус 40 е невероятно да се живее! (Да.) И дори не можете да пазарувате и не мога да отида дори да си направя косата!
Така че казах: „О, този човек, трябва да е страдал толкова много ако не е имал изобщо ръкавици и чорапи.“ Трябваше да отида. Ако не отида, ще страдам, в ума си. (Да, Учителю.) Като си представя колко много страдание трябва да изтърпи той. Бих страдала повече, ако си го представям и не направя нищо. Затова, тръгнах. И ето как се случи. За щастие се върнахме навреме, платихме парите на жената, взехме ѝ стая в хотел, за да може да си почине до сутринта. Тогава щеше да може да шофира. Казах ѝ: „По-добре спи. Не се връщай сега. По-добре спи, докато времето се оправи, по-безопасно е, тогава ще можеш да караш. Тя каза: „Добре, добре.” И така, резервирахме ѝ хотел, платихме за това и после я оставихме там. Тогава казахме довиждане. Някой дойде и ни прибра. Поне можехме да имаме контакт по телефона.
Мислех, че съм ви разказвала вече цялата тази история, но не съм сигурна. Още нещо, което искате да знаете? ( Учителю, беше толкова трогателно, че сте пропътували целия път до Халифакс само заради един човек и в такова опасно време, ) Да, няма значение. ( и това е също като в статията. Цитират управителя на магазина, ) Да. ( който е наблюдавал Учителя как пълни количките и е казал: „Това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно като това, никога, а съм тук от пет години. Дори в нашите бизнес отчети, няма нищо подобно.“ Така че дори бизнесът, който е за благотворителност, не е можел да се сравни с това, което е направила Учителят. Наистина е забележително. ) Това не беше благотворителен магазин. Различни са магазините, за които говорим. Църквата в Сейнт Джон е Армията на Спасението, (Да.) те правят благотворителен пазар. А този, от който купих, това са висок клас магазини за дрехи. (Да, да.) И така, аз дарих също и защото първоначално искахме просто да дадем дрехите и да тръгваме, но старшият от Армията на Спасението ми каза за земята в съседство. И че ако той можеше да я купи, би било добро за нещо. Може би може да има подслон за бездомните или нещо подобно, забравих. Затова му дадох пари да купи земята. Беше доста евтина. Изненадах се. (Уау.) Може би защото той е от благотворителна организация. Затова вероятно са му дали по-евтина цена или нещо такова. И после имаше още една, друга организация, на тях също им дадох пари в брой, защото не можех да изтегля много повече пари. Каквото можах да изтегля този ден, им го дадох или повече, повече от това, което изтеглих. Мисля, че можех да тегля само около 20 000 канадски долара на ден.
Никога не ми е трябвало толкова, затова не съм искала повече. И за щастие вече имах кредитна карта; преди никога не бях имала. Бях в Америка без нищо. И моите пари – моя ученичка имаше голяма банкова сметка там. И когато казах, че искам да се присъединя към нея, те казаха: „Искате да ѝ вземете парите, така ли? Затова искате да се присъедините.“ (О.) И не ми разрешиха. Не ми разрешиха да направя съвместна сметка с нея. Това бяха мои пари и тя ги взе от Тайван (Формоза) за мен преди известно време. Всички посветени имат пари. Те контролират моя бизнес. Те управляват това и онова. Преди нямах почти нищо. Сега имам нещо само за да мога да покажа на света, че не съм тук или там да ям от вашата храна. Мога да се грижа за себе си. Понякога е за престой, за пребиваване. За бюрокрация, за документи. Иначе, не виждам никакви пари да идват. Разбира се, не ми липсва нищо. Ако имам нужда, разбира се, мога да помоля. Но едва ли имам нужда от нещо. Не обичам да питам. Всяка зависимост е наистина против моята природа, против моята религия. Така казват. Ако попитам и няма, тогава не питам повече. (Да, Учителю.) Или ако не е направено от само себе си, тогава не питам. (Да.) Не ми трябва много. Всичко, което виждате - облеклото и красивите неща и всичко друго - просто ги нося заради работата. То е като униформа. Специална униформа. Иначе, не ми е нужно много. Мога да нося евтини дрехи, семпли и удобни. (Да, Учителю.) Така че нямам нужда от много.
Дори и когато не бях Учител, гладувах три дни в Париж, без работа. (О, Боже мой.) Нямах работа, търсех работа. Все пак не казах на хората, че нямам пари, на хората, които ме взеха да работя там. И когато напуснах поради сантиментална причина, те ме попитаха дали искам някакви пари. Аз казах: „Не, не, благодаря. Всичко е наред.“ (О.) Не исках да ме разберат погрешно. Бях влюбена в човека от къщата тогава. (О.) Разказах ви вече тази история. (Да, Учителю.) Защото неговата съпруга не беше много мила към него. (О.) Той е лекар; зает е и се прибира вкъщи, а трябва да прави това и онова за децата. А тя може да го направи. Но не му го казва внимателно. А му казва: „Хей, направи това! Хей, направи онова!“ Като заповед. И аз му съчувствах, а после постепенно това се превърна в романс, но аз не знаех. Можех да го контролирам, докато той не наруши мълчанието и тогава трябваше да бягам. (Да, Учителю.) Тъй като сега знаех, че и той има чувства към мен, така че не можех да остана. Би било опасно. Ако бях само аз, можех да го контролирам, но бях млада. И казах, че трябва да тръгвам. Тъй като веднага напуснах, нямаше къде да остана и нямах никакви пари (О.) - защото бях студент. Имах само няколко долара да пътувам с автобус, но не и достатъчно да си купя хляб. Ако си бях купила хляб, нямаше да имам пари да отида някъде, за да си търся работа. И така, три дни нямах нищо. И ходех в парка и си търсех работа, и един човек дойде и ми предложи 800 франка, френски пари, по това време. Не знам колко долара са това, може би наполовина. (О, уау.) Осемстотин, за да отида с него. Аз казах: „Ако не си тръгнете, ще се обадя в полицията.“ (О, уау.) Явно съм изглеждала сериозна, така че той си тръгна. Поне беше приличен. (Да, Учителю.) Много приличен. Дори когато бях по-млада, пак. В О Лак (Виетнам) отидох в някакъв район и нямах пари – нали разбирате, студент – и стопанинът на къщата беше приятел на приятел, разреши ми да остана. И приготвяха храна и я оставяха за мен. Не знех дали я оставят за мен или не, защото тръгваха преди да изляза от стаята си. Не смеех да ям. Затова излизах, ядях само хляб и пиех вода. (О, Боже.) Така че да моля нещо за мен е много … Не ми е никак удобно. (Да, Учителю.)
