В благоговение пред природата и нашите приятели животните, част 7 от 8

Сега, тази битка между позитивното и негативното не е като ринг за борба или боксова арена. Ние се борим с вътрешна духовна сила, знание, мъдрост, както и със състрадание към човечеството и всички същества. Това е целта на нашата борба. Не се борим просто за забавление, нито за да сме известни, или за да ни обичат, или за да ни почитат. С напредването на възрастта се чувствам по-мъдра; чувствам по-дълбоко, още по-дълбоко в сърцето си и съм още по-решена да се боря за това, което е правилно и да спасявам души от страданията в ада и във всички други по-нисши светове. И този мотив наистина ме тласка напред и нагоре през цялото време. […]

Разбирате ли, тук не става дума за физическа сила. Говорим за духовната сила, за силата от Най-Висшия БОГ, от Източника на цялото Сътворение, от Източника на цялата Любов, на целия Живот, на всяка безусловна саможертва за благородната кауза, за да се спасят смирените, слабите и невежите. Те са родени с БОЖИЯТА Любов и Мъдрост, но са били заслепени и хвърлени да плуват в морето с вързани ръце и крака. Представете си колко по-безпомощно може да бъде едно същество.“ Така че, дори да умирам или да съм по-възрастна отсега, пак ще продължавам да се боря за тях и ще победя. Така се чувствам в момента.

И имах един такъв въпрос към БОГ: Попитах БОГ: „Защо толкова много неща ми разкриваш днес, в сравнение с времето, когато бях по-млада? Защо не ми позволи да знам, когато бях по-млада, за да мога да свърша много по-добра работа?“ И така, знаете ли какво ми каза БОГ? ТОЙ/ТЯ каза: „Сега си зряла. Сега си като узрял плод. Ако беше когато беше много по-млада, тогава щеше да си като кисел плод, негоден за ядене и дори можеше да си безполезна. Сега си узряла. Добра си. Силата в Теб сега е още по-голяма. В Теб сега е узряла повече мъдрост – повече смелост, повече решителност да вършиш работата Си въпреки всички опасности, препятствия и неудобства, с които се сблъскваш. Или може би дори остарялото тяло Те кара да се чувстваш по-неудобно, отколкото преди. Но имаш повече сила, защото това е също както когато правиш бизнес. Колкото по-дълго се занимаваш с бизнес, ако си мъдър, добър и успешен, толкова повече ще печелиш и ще натрупваш богатство. Не можеш да постигнеш всичко това наведнъж или за кратко време, докато Си още млада. Защото колкото повече време имаш, толкова повече натрупваш богатство. Също както колкото по-дълго пребиваваш на планетата, толкова по-голяма близост можеш да установиш с повече същества и толкова повече привличаш цялата Си духовна сила и непобедима мощ. Ето защо Ти разкривам толкова много неща сега, а не когато беше по-млада. Тогава не беше подходящото време. Сега е времето.“

Наистина разбрах това. И благодаря на БОГ, че винаги ме учи – мълчаливо или открито, че ме обича безусловно и ме пази всяка наносекунда от живота ми. И черпя сила от БОГ, от собствената си духовна банка, през цялото време – от Небесата до Земята. За това трябва време. Ние не сме на Небесата. Така че дори да искам да събера цялата си сила, за това е нужно време. Малко по малко - човек не може да изтегли цялата си духовна сила наведнъж. Това не е възможно в тази система на Вселената. Освен това физическото тяло няма да може да издържи такова огромно, невероятно количество духовна сила в мен, идваща от моето Висше Аз и от БОЖИЯТА Благословия. Наистина разбрах всичко това и нямах повече въпроси към НЕГО/НЕЯ.

„А ти? Какво мислиш? Какво мислиш, Ди? Можеш ли да ми кажеш? Слушам те, госпожице Ди. Красива госпожице Ди, слушам те. Помисли си и ми кажи. Да?“ „Световният мир наближава и Ти ще бъдеш Героят на хората и ще бъдеш почитана. “ „О, благодаря ти. Благодаря ти, госпожице Ди, за комплимента, и/или е предсказание? Предсказание ли е? Да? Благодаря ти, благодаря ти. Чувала съм го много пъти, много пъти, отново и отново, дори от САМИЯ наш Всемогъщ БОГ, МАПА, моя Родител, нашия единствен Родител. Но никога не го усещам особено много.

Просто бих била твърде безкрайно щастлива, ако мирът наистина настъпи, най-накрая, за да освободи всички хора и всички същества от свързаната с това болка и страдание, неизмеримо страдание и още бъдещо страдание в ада, ако не спрат войната. Но да бъда почитана и наричана герой, не съм сигурна. Знаете ли защо? Защото не всички знаят какво правя. Може да говоря за това и онова, и за мира, за това, което правя, но как изобщо биха ми повярвали? Ако поне не ме клеветят, не ме критикуват и не ме обвиняват несправедливо, че съм лъжец, вече бих бил благодарна на БОГ. Но дори и да го правят, аз пак се боря за тях, защото не мога да понеса да ги виждам да страдат в ада. Знам как е.

Много хора в състояние на клинична смърт са слизали в ада и са се връщали, за да ни разкажат толкова много ужасни неща. Адът наистина съществува. Дори моите собствени така наречени ученици са ходили в ада с мен, например, за да спасят свои приятели, роднини или членове на семейството си. Но понякога са ходили сами, и аз им давах - в духовния свят, не във физическия - получаваха от мен нещо като специален пропуск, за да могат безопасно да слязат и да спасят свои приятели, роднини от предишен живот или от този живот, дори и да не ги помнят като роднини или приятели, заради различен външен вид в новото прераждане или заради различни роднини и приятели и различни семейства. Някои си спомнят, други не могат, защото са изгорели прекалено много в ада. Те са изгорели изцяло, не могат да си спомнят много. И това беше дори от по-леките адове. Представете си онези тежки адове, непрестанно наказание по цял ден, цяла нощ. Те дори не могат да мислят за нищо. Не си спомнят БОГ, не си спомнят Господ Исус, не си спомнят нито едно име на Буда.

Скъпи Най-Милостиви Учителю, аз съм на седем години. В следобеда на 7 септември 2024 г., докато медитирах, имах следното вътрешно видение: бях на Небесата и Учителят ме призова да сляза в ада, за да спася хората. Учителят използва кръста, за да начертае кръг; след което се появи лотосово стълбище, по което да сляза и да вляза в ад, наречен „Адът на Дъжда от насекоми“ (което означава, че в него има пчели, комари, мухи и термити; тези насекоми поглъщат плътта на затворниците, пият кръвта им и дори изяждат костите им).

След това отидох в друг затвор, наречен „Адът на Дъжда от остри нокти“, където острите нокти на животните бяха толкова много, като дъжд. Те пробиваха дупки в телата на хората, карайки ги да кървят, да страдат и да умират. После отидох в „Ада на Дъжда от слонова кост и биволски рог“. Остри рога непрекъснато падаха от небето, пробивайки телата на хората. Те крещяха от мъка, а тези наказания се повтаряха отново и отново. Преминах към „Ада на Дъжда от железни змии“. Железните змии се забиваха в телата на хората, след което излизаха през върховете на пръстите им и проникваха в носовете и ушите им, причинявайки неописуема болка. След това отидох в „Ада на Дъжда от мечове и остриета“. На Земята, хората, които извършват зли дела, като например убиват животни-хора и ги пържат или пекат, биват наказвани по същия начин в ада. Има и много други адове, и т.н.

В този момент извадих торбата от лотос, която Учителят ми беше дала, преди да сляза в ада. Събрах всички хора в ада в торбата – толкова много хора, че торбата стана огромна. След това се издигнах във въздуха и я подадох на Учителя. Видях, че тези хора [които излязоха от торбата] коленичиха пред Учителя, покаяха се и обещаха да не ядат повече месо от животни-хора. Те се заклеха да станат вегани, да практикуват духовно и да вършат добри дела. След това Учителят извърши чудо, създавайки много нови тела, в които да влязат душите им, и ги изпрати обратно на Земята, за да практикуват духовно.

Моля всички спешно да минат към веганство и да практикуват духовно усъвършенстване. Вече много пъти съм слизал в ада – има безброй адове. Не само вие сте в ада; вашите семейства и близки също са там долу. Моля ви, умолявам ви, спрете да ядете нашите приятели животни. ТЕ СЪЩО СА ХОРА, А НЕ ХРАНА. Ученик Хю Нгиа от Олак (Виетнам)

И т. н…

Дори в този живот, когато хората все още са живи, не си спомнят много за БОГ или Буда, за Господ Исус, дори за Светците и Мъдреците. Този живот, не ми харесва вече този свят, в който трябва за всичко да плащаш със страдание.

А ти, виждала ли си някога ада, госпожице Ди? Госпожица или госпожа си? Госпожица, да, млада и красива. Нали? Да. Бих искала да бъда млада и красива като теб. Но всъщност не ме е грижа. Не ме е грижа как изглеждам. Затова не се грижа особено за себе си, само колкото е необходимо. Била ли си в ада? Не, слава БОГУ. Но знаеш ли как изглежда адът? Да? Откъде знаеш? О, защото можеш да видиш отвътре. Уау. Имаш проницателен поглед. Сигурно си се усъвършенствала много, духовно, в минал живот или в този, така ли е? О, да? Браво на теб.

Как изглежда адът? Можеш ли да ми разкажеш как си го видяла? Ужасно ли е? Разбира се! Казах ти. Ето защо се старая толкова много. Макар че, както казваш, вече съм твърде стара, но какво значение има дали си стар или млад, стига да можеш да си вършиш работата. Това е важното, нали? Госпожице Ди, ти си много интересно същество. Наистина се радвам, че те познавам. Днес ме изненада, защото не знаех, че светулката може да говори толкова ясно и мъдро и на съвършен английски.

Photo Caption: „Прославен с идващите зрели сезони“

Изтегляне на снимка